Имплантологията е втората най-стара дисциплина в историята на зъболечението след оралната хирургия (ваденето на зъби е най-старата дисциплина). Естествено след ваденето на болни зъби хората са търсили начин и да възстановят изгубеното по всякакви възможни начини. Още от древни времена са търсили подходящи материали и методи, като например в Китай (преди 4000год.) са издялвали бамбукови пръчки под формата на колчета и ги поставяли в костта за фиксирано заместване на липсващи зъби.В Древен Египет са използвали благородни метали с подобен на колчета дизайн(преди повече от 2000год.) със същата цел. Инките са използвали черупки от миди за заместване на липсващи зъби.
От тези древни времена до наши дни са изпробвани доста различни материали и техники на имплантиране на зъби, докато се стигне до съвременната концепция на остеоинтеграция въведена от шведския професор Брьонемарк. Както и повечето други открития в медицината той случайно открива че титания може да бъде структурно интегрирана в жива кост с много висока степен на предсказуемост без дългосрочно възпаление на меките тъкани или отхвърляне на имплантното тяло. През 1952г. в лабораторни условия той стига до този извод при опит с животни.
