Синуслифтинга като процедура представлява повдигане на пода на синуса, като за да се разбере същността и необходимостта от процедурата е нужно да направим кратко пояснение.
В горната челюст анатомично се намират кухини постелени с мембрани . Едната от тези кухини е синусната кухина, която се намира в задния/страничен участък на челюстта и е в непосредствена близост до корените на кътните зъби (премолари и молари,в някои случаи и напред до кучешкия зъб). Степента на близост при всеки индивид е различно. Много често, когато предстои поставяне на имплант в този участък на горната челюст се налага да се повдигне нивото му(пода на синуса) с цел да се постави по-дълъг имплант. Степента на повдигане и избора на метод за достъп зависи от фактори като ниво на синуса и степен на атрофия(стопяване) на подлежащата челюстна кост (след изваждане на зъб винаги се стига до стопяване на костта в различна степен в областта на извадения зъб).
Основно се прилагат два метода за повдигане на пода на синуса:
Крестален синуслигтинг- предпочита се основновно при наличието на достатъчно кост и необходимост от минимално повдигане синусната лигавица. След стандартното разпробиване на костта за импланта през същия отвор се повдига пода на синуса.
Латерален синуслифтинг- предпочита се при липсата на достатъно кост и необходимост от по-голямо и обширно повдигане на синуса. При този метод отвора за повдигането на синуса се прави встрани от отворите за имплантите.
И при двата метода взависимост от клиничния случай е възможно да се поставят имлантите едноетапно заедно с повдигането на синуса. При много голяма костна атрофия(стопяване) и при други специфични за клиничния случай условия поставянето на имплантите може да се отложи на следващ етап.
Ето и схематично представяне на двата варианта:
