1. Начало
  2. Растежни фактори

Растежни фактори

PRP; PRF; L-PRF; PRGF; CGF; AFG; A-PRF; i-PRF; T-PRF термини и абревиатури ,които навлизат и все по-често се използват в имплантологията, оралната и пародонталната хирургия. На пръв поглед нещата може би изглеждат малко объркващи дори и за денталните лекари, какво остава за пациентите кандидати за имплантологично лечение.

Нека направим кратко разяснение какво точно означават съответните абревиатури:PRP(Platalets rich plasma) плазма богата на тромбоцити; PRF(Platalets rich fibrin) фибринов матрикс богат на тромбоцити; L-PRF(Leukocyte- and Platelet-Rich Fibrin) фибринов матрикс богат на левкоцити и тромбоцити – PRGF(Preparation/Plasma rich in growth factors) плазма богата на растежни фактори; CGF(Concentrated growth factors)концентрирани растежни фактори/концентрат от растежни фактори; AFG(Autologous fibrin glue) автогенно фибриново лепило; A-PRF(Аdvanced platelet rich fibrin) съвременен/модерен фибринов матрикс богат на тромбоцити; i-PRF(injectable platelet rich fibrin) инжекционна форма на споменатия продукт (подробно описание в продължението на статията); T-PRF(titanium prepared platelets rich fibrin) фибринов матрикс богат на тромбоцити, приготвен в титаниеви епруветки.

Освен в зъбопротезната имплантология плазмата богата на растежни фактори (тромбоцитните концентрати) намира широко приложение и в други области на медицината (регенеративната медицина): ортопедия и травматология; спортна медицина; козметична хирургия и лицева регенерация; пластичната хирургия; орална и лицево-челюстна хирургия; офталмология; дерматология; гинекология; неврохирургия.

Плазма богата на тромбоцити или фибринов матрикс богат на тромбоцити и левкоцити (взависимост от протокола на добиване) всички тези средства се използват за локално освобождаване на тромбоцитни (при PRF/L-PRF и левкоцитни) растежни фактори (растежните фактори са естествени биологични фактори на организма, които имат способност за контрол на жизнени функции, свързани с възстановяването/регенерацията на тъкани като: ДНК синтез, хемотаксис, клетъчна диференциация и матрикс синтеза) в хирургичната рана с цел да се стимулира тъканното оздравяване и регенерация.

Важно е да се отбелeжи, че това голямо разнообразие на имена и абревиатури е следствие на различните концепции и патентовани протоколи за работа на различните фирми производители на медицинска апаратура като центрофуги и фазови сепаратори на кръв и кръвни продукти.

IntraSpin™ System на INTRA-LOCK    Botiss    Medifuge MF200 на Silfradent    Labofuge 200 на Heraeus Kulzer    PRGF®-Endoret® Technology на bti

 

 

 

 

Появата на първите публикации за възможностите на тези регенеративни средстваза предизвиква бум в локалната им апликация в хирургичната рана, като с времето се разработват и усъвършенстват много и разнообразни техники за добив на автогенни растежни фактори от самия пациент. Какво точно обаче се получава при използването им и какви са механизмите на действие?

Заздравяването включва 4 фази:

  1. Кръвосъсирване
  2. Прочистване на раната
  3. Сформиране на тъканта
  4. Моделиране и ремоделиране на тъканта

Кръвният съсирек се състои от червени и бели кръвни клетки, заедно с тромбоцити в матрикс (мрежа) от фибрин. Той предпазва наранените тъкани и представлява матрица за тъканна миграция. Тромбоцитите са малки клетки с неправилна форма, живеят от 5 до 9 дни, участват в хемостазата и съдържат гранули пълни с растежни фактори.

 

 

Тромбоцитните растежни фактори са много на брой и разнообразни по строеж. Най-общо те са белтъчни молекули с относително тегло от порядъка на това на албуминовата фракция. Такива са: platelet – derived growth factor (PDGF), transforming growth factor (TGF)-β, fibroblast growth factor (FGF), insulin-like growth factor (IGF)-1, epidermal growth factor (EGF), vascular endothelial growth factor (VEGF). Всички тези фактори са включени в процеса на регенерация на различните видове тъкани.

При процеса на прочистване на раната (втора фаза) възпалителните клетки (неутрофили и моноцити) навлизат в съсирека, клетките изчистват раната от бактерии и некротични тъкани чрез фагоцитоза. Следва третата фаза – сформиране на тъкан. Левкоцитите (макрофагите) също секретират растежни фактори. Сигнализират за пролиферация и миграция на фибробласти и ендотелни клетки. Превръщат се в гранулационна тъкан.

Матурацията (зреенето) на гранулационната тъкан е последната фаза от оздравителния процес на раните. При нея настъпва регенерация на тъканите в тяхната пълна анатомична и функционална цялост. Отново значение имат необходимите клетъчни типове – растежни фактори.

В специализираната литература съществуват две понятия, засягащи процеса на заздравяване на раните:

  1. Repair – поправяне: заздравяване на тъканта, при което се различава по морфология и функция от оригиналната тъкан
  2. Regeneration – регенерация: заздравяване което позволява пълно възстановяване на морфологията и функцията

Растежните фактори са натурално (естествено) срещащи се субстанции, които регулират клетъчната диференциация, растеж и пролиферация. Растежните фактори играят предоминантна роля в тъканното оздравяване и регенерация. Колко са всъщност растежните фактори ? Отговорът е… много:

  1. Epidermal Growth Factor (EGF)
  2. Platelet-Derived Growth Factor (PDGF)
  3. Vascular Endothelial Growth Factor (VEGFs)
  4. Fibroblast Growth Factors (FGFs)
  5. Transforming Growth Factors-β (TGFs-β)
  6. Transforming Growth Factor-α (TGF-α)
  7. Erythropoietin (Epo)
  8. Insulin-Like Growth Factor – 1 (IGF-1)
  9. Insulin-Like Growth Factor – 2 (IGF-2)
  10. Интерлевкини – 1 (IL-1), IL-2, IL-3, IL-4, IL-5, IL-6, IL-7, IL-8, IL-9, IL-10, IL-11, IL-12, IL-13, IL-14, IL-15, IL-16, IL-17, IL-18
  11. Tumor Necrosis Factor-α (TNF-α)
  12. Tumor Necrosis Factor-β (TNF-β)
  13. Interferon-γ (INF-γ)
  14. Colony Stimulating Factors (CSFs)

Специфичните растежни фактори имат различни функции:

  • PDGF – осигурява неутрофилите, макрофагите и остеобластите
  • TGF-β – индуцира депозицията на екстрацелуларния матрикс
  • VEGF – индуцира васкуларизацията
  • FGF – осигурява ендотелните клетки и индуцира костното образуване
  • IGF – промотира диференциацията и пролиферацията на остео-прогениторни клетки

Растежните фактори промотират регенерацията чрез:

  • осигуряване на клетки
  • стимулиране на ангиогенезата
  • стимулиране на формирането на екстрацелуларен матрикс

Хронологично погледнато PRGF е еволюирала форма на PRP, но протокола и техниката на добиване са различни. Ограниченията при използването на PRP в миналото са резултат на нуждата от използването на говежди тромбин за активирането му (агрегацията на тромбоцитите); нуждата от големи количества кръв за приготвянето на PRP и съдържанието на левкоцити в композицията на PRP.

Понеже има спор за и против съдържанието на левкоцити възниква и концепцията за PRGF техника, при която се се изключват левкоцитите с цел намаляване на възпалителния процес. При PRGF техниката се използва висока концентрация на тромбоцити, добити от по-малко количество кръв, като за активирането на плазмата се използва малко количество калций (CaCl).

Още с появата на първите публикации свързани с възможностите за приложението на кръвни продукти в хирургичната рана с цел ускоряване на заздравителния процес и регенерация на тъканите предизвикват голям интерес Pure Platelet-Rich Plasma (P-PRP) и PRGF – Preparation/Plasma Rich in Growth Factors – Anitua’s method – 1999.

При A-PRF (Advaced PRF protocol) се обръща внимание на нуждата от абсолютно всички левкоцити и по-специално на моноцитите за добива на BMP (Bone morphogenetic protein) костен морфогенетичен протеин от кръвния концентрат. На моноцитите се отдава отделянето на BMP-2, BMP-7 и VEGF.

За привържениците на този протокол, концепцията при която левкоцитите се изключват е старомодна (concept of “no leukocytes inside”) и новия A-PRF протокол трябва да се възприеме като златен стандарт при техниките с използване на кръвни концентрати.

Leukocyte- and Platelet-Rich Fibrin (L-PRF)

A-PRF – Choukroun’s method – 2001

За получаването на кръвен продукт с отличителни качества са ключови няколко фактора: времето от взимането на кръвта до поставянето на епруветките в центрофугата, специфичната ангулация на оста на поставянето на епруветките в жака на центруфугата, оборотите (RPM/gforce),както и времетраенето на центрофугирането.

От значение за крайния успех при приложението на тези продукти е и времевия интервал от добива до апликацията, също така и условията на съхранение на готовия продукт.

 

Най-подходящи за взимане на кръв са повърхностните вени на горния крайник

Ето и някои от възможните варианти, които може да се получат в етапа на взимането на кръв:

 

При правилно въвеждане на иглата във венозния съд кръвта си тече безпрепядствено по хода на вътрешното сечение на иглата

При неправилно въвеждане на иглата във венозния съд има няколко възможни сценария

 

  • иглата опира долната стена на вената

 

  • иглата опира горната стена на вената

 

  • частично въвеждане на иглата

 

  • иглата преминава през вената

 

  • колабиране на вената

При използването на венозни катетри тип „батерфлай“/“butterfly needle“  с епруветки/вакутейнери за кръв е важно правилното позициониране на епруветите в холдера

 

Другият възможен вариант е използването на игла и спринцовка, при която техника кръвта се прелива от спринцовката в епруветите, като това трябва да стане максимално бързо имайки предвид нормалното време на кръвосъсирване.

Левкоцитното съдържание и фибриновата структура са двете ключови характеристики на всички тромбоцитни концентрати, което позволява класифицирането на тези технологии на 4 вида, малко обаче се знае за въздействието на тези два параметъра върху биологията на тези продукти. Подробна информация може да намерите в статията публикувана от авторите: David M. Dohan Ehrenfest, Tomasz Bielecki, Allan Mishra, Piero Borzini, Francesco Inchingolo, Gilberto Sammartino, Lars Rasmusson, Peter A. Everts  на списанието с добър импакт фактор Current Pharmaceutical Biotechnology, 2012, Vol. 13, No. 7 1145-1152

От всички растежни фактори 3 са най-подробно изследвани (действия/ефект) и те се приемат за ключови: Transforming Growth Factor β1 (TGFβ1) – Трансформиращ растежен фактор бета1; Platelet-Derived Growth Factor AB (PDGF-AB) – Получен от тромбоцити растежен фактор АБ и Vascular Endothelial Growth Factor (VEGF) – Съдов ендотелен растежен фактор, също така и матриксните протеини: fibronectin – фибронектин, vitronectin – витронектин и thrombospondin-1 – тромбоспондин-1.

Нека направим кратко описание на протоколите за добив, начин на работа и различните приложения, както и на някои от предимствата и недостатъците на съвременните средства за регенерация съдържащи растежни фактори, които понастящем се предлагат на пазара.

  1. Според Anitua 1999 Vitoria,Spain bti – PRGF (Plasma Rich in Growth Factors) – плазма богата на растежни фактори:
  • приготвя се от автогенна кръв
  • плазма обогатена с тромбоцити
  • не съдържа левкоцити

Растежни фактори в PRGF:

  • PDGF
  • TGF-β1
  • TGF-β2
  • EGF
  • IGF-1
  • VEGF
  • FGF

Протокол за добив на PRGF:

  1. Кръвта се изтегля в 9мл. епруветки с антикоагулант
  2. Центрофугира се веднъж в центрофугата (меко центрофугиране)

След центрофугирането се отличават 3(а според някои автори – 4) слоя:

  1. Superficial Plasma suspension PPGF (Plasma Poor in Growth Factors) / Plasma normal in growth factors (FI)
  2. Intermediate Plasma suspension PRGF(Plasma Rich in Growth Factors), белезникавата подложка под PRGF се нарича buffy coat FIII / PRGF (FII + FIII), която белезникава подложка се означава като допълнителен слой от въпросните автори
  3. Червени кръвни клетки на дъното

Специфичното в протокола за добив на този продукт е пипетирането на горните две фракции PPGF и PRGF, като белезникавата подложка под PRGF- buffy coat не се пипетира с цел да се предпази събирането на левкоцитите. Вuffy coat съдържа повечето левкоцити, също така и много тромбоцити. Крайнaта суспензия PRGF е platelets-rich plasma suspension(плазма богата на тромбоцити – суспензия) почти без левкоцити и ниска тромбоцитна концентрация сравнена с други PRP продукти. PRGF суспензията може да се използва като фармацефтичен(лекарствен) разтвор готов за инжектиране в частност в спортната медицина или за покриване на имплантната повърхност,въпреки че последната апликация е спорна. Може да се активира с калциев хлорид с цел да се приготви фибринов гел. Този фибринов гел е малко къслив и нестабилен и може да се използва като фибринова покриваща подложка, като фибриново лепило.

Следва сепарация и активация. След сепарирането на трите фракции се добавя CaCl и фракцията се загрява, за да се иницира коагулацията и формирането на мембрани.

В обобщение за PRGF може да кажем – съдържа автогенни растежни фактори; трябва да се сепарират фракциите и да се активира с CaCl; трябва да се загрее, за да се формират мембрани; растежни фактори от тромбоцитите. Екипът на Implantteam.net са на мнение, че всички тези процедури с пипетирането на фракциите, използването на антикоагуланти, агенти за активирането на коагулацията(CaCl) и загряването на кръвния продукт усложняват процедурата за добива на крайния продукт и са предпоставки за допускане на грешки и неточности в тази многоетапна процедура. Да не забравяме че зъболекарите (денталните лекари) са практични хора и предпочитат опростените и ефективни методи и средства. Като допълнение към недостатъците може да посочим и липсата на бели кръвни клетки (левкоцити) в крайния продукт, може да се каже, че не сме привъженици на концепцията “no leukocytes inside”

  1. Според J.Choukroun (2000, Nice – т.нар. France Process) се получава PRF (Platelet Rich Fibrin или богат на тромбоцитна маса фибрин). Това е автогенен тромбоцитен концентрат. Съдържа тромбоцити, левкоцити и растежни фактори в здрава фибринова матрица. Левкоцитите (бели кръвни клетки) са няколко типа: неутрофили, макрофаги, mast cells и лимфоцити. Те са важни при процеса на заздравяването на раната – защитават срещу външни патогени, освобождават растежни фактори важни в тъканната матурация и ремоделиране (TGF-β1, VEGF), освобождават растежни фактори късно в отговор на тъканното оздравяване.

Растежни фактори в PRF са:

  • PDGF-AB
  • TGF-β1
  • IGF-1
  • VEGF
  • Thrombospondin (TSP-1)
  • Fibronectin
  • Vitronectin
  • IL-1B
  • IL-4
  • IL-6
  • TNF-α

Протоколът за добив на PRF е следният:

  1. Кръвта се изтегля в 10 мл. епруветки без антикоагулант
  2. Центрофугира се на 2700RPM (оборота в минута) за 12 минути

PRF съдържа тромбоцити, левкоцити и растежни фактори във фибринова матрица. PRF може да се компресира, при което се получават мембрани, подобни на колагеновите. Продуктът отделя растежни фактори за период от над 7 дни. В обобщение за PRF може да кажем че: съдържа автогенни растежни фактори, опростена процедура без необходимост от допълнителни екзогенни фактори за активация, растежни фактори от тромбоцитите и левкоцитите, ниска цена на консумативите.

При случаите с аплицирането на PRF се изключва напълно риска от усложнения като следекстракционни алвеолити, също така времето за заздравяването и следоперативните болки са значително редуцирани.

David M. Dohan Ehrenfest, Tomasz Bielecki, Ryo Jimbo, Giovanni Barbé, Marco Del Corso, Francesco Inchingolo и Gilberto Sammartino публикуват сравнително изследване между P-PRP и L-PRF мембраните в списанието Current Pharmaceutical Biotechnology, Volume 13, Number 7, June 2012, pp. 1145-1152 (8).

Авторите на статията дефинират тромбоцитните концентрати за хирургична употреба, като средства на регенеративната медицина, дизайнирани за локално увеличаване на тромбоцитните растежни фактори в хирургичната или заздравяваща рана с цел стимулиране на тъканното заздравяване или регенерация. Левкоцитното съдържание и фибриновата архитектоника са две ключови характеристики на всички тромбоцитни концентрати, позволяващи тези технологиии да се класифицират на 4 фамилии. Но много малко се знае за съдаржанието и биологията на тези продукти. Поради което в демонстрацията си подчертават различията в отделянето на растежни фактори и матриксни протеини между двете групи на тромбоцитни концентрати: Pure Platelet-Rich Plasma (P-PRP, с добилата най-голяма популярност от тази група метод на Anitua PRGF – Preparation Rich in Growth Factors техника) и Leukocyte- and Platelet-Rich Fibrin (L-PRF, метода на Choukroun, който се счита втора генерация в технологията с тромбоцитни концентрати). Тези две групи са екстремни опоненти по отношение на фибриновата архитектоника и левкоцитното съдържание. Бавното отделяне на 3 ключови растежни фактора (Transforming growth factor β1 (TGF)-β1), Platelet-Derived Growth Factor AB (PDGF-AB) and Vascular Endothelial Growth Factor (VEGF)) и матриксните протеини (фибронектин, витронектин и тромбоспондин-1) от L-PRF и P-PRP гел мембраните, се проследява след култивирането им. Резултатите показват, че в продължение на 7 дена L-PRF мембраните бавно отделят значимо количество от всички тези молекули в по-голямо количество от P-PRP гел мембраните, като и двата продукта показват различни потенциали на отделяне(освобождаване) на растежни фактори.

И в двата тромбоцитни концентрата витронектина е единствената молекула, чието отделяне спира напълно само след 4 часа, което предполага, че тази молекула не е свързана с фибриновата структура и не се продуцира от левкоцитите. Резултатите показват още че P-PRP гел мембраните в културата се разграждат напълно преди петия ден, докато L-PRF мембраните са все още интактни след седмия ден. Тази проста демонстрация показва, че полимеризацията и финалната архитектоника на фибриновия матрикс значимо повлиява силата и потенциала за отделяне на растежни фактори на мембраната. Предполага се, че левкоцитната популация има силно влияние върху отделянето на някои растежни фактори, вчастност (TGF)-β1.

 

Различните тромбоцитни концентрати показват много различни биологични характеристики и правилната дефиниция и характеристика на различните фамилии от продукти е ключов фактор за по-доброто разбиране и сравнение на съобщаваните клинични резултати от използването на тези продукти. Производителите на центрофугата Medifuge 200 от фирмата Silfradent – Италия предлагат техен продукт, алтернативен на описаните по-горе, наречен CGF. При този тип центрогуги няма опция за задаване на времетраенето и оборотите на които да се центрофугират епруветките с кръвта на пациента. Производителят залага на предварително зададена и запаметена програма, която се активира веднага след натискането на бутона за получаване на CGF на центрофугата. Причината за това е автоматичната смяна на оборотите през определен интервал от време, така според производителя се добива по-качествен продукт с по-голяма концентрация на растежни фактори, които продължават да се отделят за по-дълъг период от време. До това заключение са стигнали след многобройни експериментални постановки и имат публикувани данни, които показват достоверността на информацията. Същият производител предлага различни епруветки с цел добиване на различни крайни продукти. С червените епруветки се добива CGF, а с белите се получва AFG (Autologous Fibrin Glue)        – автогенно фибриново лепило, което има най-различни приложения, но основно върши работа при приготвянето на така наречения “sticky bone” – костозаместващо вещество с лепкава и желатиноподобна консистенция. Готовият продукт се получава от смесването на костозаместителя с фибриновото лепило AFG, като няколко минути след смесването се получава характерната консистенция на продукта. Продуктът заслужава внимание дори само заради манипулативните си качества, като съдържанието на растежни фактори е само плюс в негова полза.

 

На снимките се вижда разликата в консистенцията на кръвния продукт в различните епруветки и се отличават няколко слоя

 

След центруфугирането готовият продукт се изважда от епруветките с помоща на пинсета

CGF мембраните се съхраняват в стерилен съд с физиологичен разтвор до момента на апликацията им

 

Напоследък редица автори препоръчват при такива процедури да се използват само CGF/PRF мембраните, без необходимост от добавяне на костозаместител с презумпцията да се предотврати риска от постоперативен синузит. Вече има и доста публикации за успешни клинични случаи при имплантиране с латерален синуслифтинг без добавяне на костозаместващо вещество, а само с апликацията на CGF/PRF мембрани, като на тяхно място се отлага здрава кост след оздравителния период.

В отговор на този продукт (AFG – продукт на фирма  Silfradent) Choukroun и екипа му пускат на пазара нов алтернативен продукт на AFG i-PRF (injectible PRF), който позволява да се направи „sticky bone” консистенция на използвания графтен материал. Също така напоследък много популярни станаха процедурите с инжектирането на AFG/i-PRF в лицевата област като козметични процедури за намаляване на бръчките.

Напоследък се говори и за T-PRF – Mustafa Tunalı et al., при която техника за добива на продукт с фибринова архитектоника съдържаща в себе си тромбоцитни и левкоцитни растежни фактори се модифицира методът на Joseph Choukroun, като основната разлика е във вида на използваните епруветки. Авторите Mustafa Tunalı и колектив използват епруветки от чист титан grade 4, тази модификация е базирана на хипотезата, че титаният (Ti) е по-ефективен при активирането на тромбоцитите и тяхната агрегация в сравнение със (силициевите) Si-активаторите използвани при стъклените или пластмасовите епруветки със Si-покритие при L-PRF методиката на Joseph Choukroun.

Освен това някои лекари се опасяват и от възможни здравни рискове при използването на стъклени или пластмасови епрувети със Si-покритие: S. M. O’Connell, “Safety issues associated with platelet-rich fibrin method,” Oral Surgery, Oral Medicine, Oral Pathology, Oral Radiology and Endodontology, vol. 103, no. 5, pp. 587–593, 2007.

Въпреки, че този въпрос все още се обсъжда авторите модифицират метода с използването на по-биосъвместим материал – титаний, с цел да се елиминират спекулациите за потенциалните отрицателни ефекти от силициев диоксид. При направените анализи на сканиращ електронен микроскоп SEM, светлинна и флуоресцентна микроскoпия се установява, че пробите от T-PRF имат много добре организирана мрежа с непрекъсната цялост в сравнение с пробите от L-PRF.

Хистоморфометричния анализ показва, че T-PRF фибриновата мрежа покрива по-голяма площ, отколкото L-PRF фибриновата мрежа, също така фибрина изглежда по-дебел в Т-PRF пробите. Това е първото изследване с хора за дефинирането на Т-PRF като богат на левкоцити и тромбоцити фибринов автогенен продукт, като преди това са правени опити/изследвания със зайци. Активирането на тромбоцитите чрез титан изглежда предлага някои високи характеристики на T-PRF, като по-дебела и плътна фибринова структура, която е по-добре полимеризирана, което е предпоставка за по-дълго време на престой на продукта в тъканите. Високата цена на приготвянето на продукта с титаниеви епруветки ограничава широкото използване на продукта в ежедневната практика, освен това са необходими още изследвания на клиничните параметри на продукта, като време на резорбция и клинични успехи от приложението на продукта. Aвторите имат публикация в списането с импакт фактор 2.72 British Journal of Oral and Maxillofacial Surgery Vol. 51, Issue 5, Pages 438-443.

Друг продукт за локална апликация на растежни фактори е ембрионалният алографт Amnio MTM, който се добива от плацентарна тъкан при рутинно цезарово сечение от живи донори без заболявания (здрави по дефиниция на СЗО) и се запазва чрез криопреципитация. Човешката плацента играе критична и фундаментална роля във феталното/фетусното развитие, изхранване и защита. Представлява значим източник на многообразни стволови клетки и фетални оздравителни компоненти.

AmnioMTM™ може да се дефинира като инжекционна система за динамично оздравяване на костни дефекти и рани, съдържаща остеоиндуктивни, остеокондуктивни и остеогенетични елементи за ускоряване и подобряване на заздравяването и регенерацията на костни дефекти и хирургични рани. Плацентарната тъкан е богат източник на колаген, еластин, фибронектин и растежни фактори, които подпомагат тъканното оздравяване и регенерация. Като допълнение плацентарната тъкан има антиадхезивни и антимикробни свойства, които са важни при лечението на мекотъканни наранявания. Покрива и защитава раната от възпаления и предоставя натурално (естествено) скеле, което улеснява миграцията и пролиферацията на собствените клетки на пациента към мястото на апликацията.

 

Индикации за използването на продукта има при:

  • повдигането на пода на горночелюстния синус (препоръчва се комбинирането му с костозаместител)
  • аугментация на атрофирали алвеоларни гребени в комбинация с костозаместител
  • за подпомагане и подобряване на костното и пародонтално оздравяване при пациенти с компрометирано здравословно състояние
  • при лечение на рецесии на венците като допълнение към традиционните лечебни методи – комбинация с мембрани
  • пародонтални дефекти
  • при лечение на заболяванията на ТМС (темпоромандибуларната става). Високата цена, изискванията за специфични условия за съхранението на продукта от добива до апликацията му както и някои регулативни наредби ограничават широката употреба на този продукт.

Като заключение за растежните фактори може да кажем че увеличават успеваемостта и подобряват крайния резултат от хирургичната процедура, чрез ускоряване и подобряване на физиологичните механизми за оздравяване и регенерация. Растежните фактори стимулират ангиогенезата, клетъчната пролиферация и диференциация, всичко това ускорява и подпомага тъканното заздравяване и промотира регенерацията.