Идеалните случаи за поставяне на имплантите са когато има достатъчно налична кост и меки тъкани в зоната на извадения зъб/и. Но в голям процент от случаите след изваждане на зъб/и се стига до стапяне на костта и промяна в меките тъкани. В тези случаи за да е възможно поставянето на имплант/и и благоприятна дългосрочна прогноза се налагат допълнителни намеси с цел възстановяване на загубените тъкани.
В случаите когато има липса на достатъчно кост, или наличната кост не е с нужното качество (плътност), се налага регенеративна намеса с цел получаване на добър резултат
Костозаместването е възможно, понеже костната тъкан за разлика от другите тъкани има способността да регенерира напълно, ако и се осигури достатъчно пространство в което да расте. Биологичните механизми водят до образуването на нова напълно интегрирана област от естествена костна тъкан, като се замества присадковия материал. Тези механизми, които дават основание за присаждане на кости са остеокондукция, остеоиндукция, остеопромоция, остеогенеза.
Остеокондукция – костозаместващия материал служи като скеле за нов костен растеж, която собствената кост да я възпроизведе.
Остеоиндукция – това е процеса на стимулиране на недиференцираните костни клетки до диференцирането им до остеобласти, след което започва образуването на нова кост. От остеокондуктивните клетъчни медиатори най-широко изследваните са костните морфогенетични протеини BMPs.Присадка (костозаместител), която е остеокондуктивна и остеоиндуктивна не само че ще служи като скеле за нов костен растеж за съществуващите остеобласти, но и ще доведе до образуването на нови остеобласти
Остеогенеза – живите остеобласти от присадката допринасят за растежа на нова кост, което се генерира заедно и с другите два механизма.
Автографт – при костозаместването с автографт костната присадка се взима от същия индивид т.е. от пациента(собствената кост на пациента се счита за златен стандарт в костозаместването, поради ред причини)
Алографт – както и автографта тези костни присадки също се придобиват от хора, като разликата е, че се придобиват от други индивиди (донора е друг индивид от същия вид). Производители на този тип материтал са тъканните банки и в частност костните банки).
Ксенографт – костозаместителя е с произход различен от човешкия (например: говежди или свински ксенографт). Обикновено се предлагат като калцирана матрица след съответна обработка.
Алопласт – костозаместителите също могат да бъдат направени и от хидроксиапатит, това е естествен минерал, който е също така основен минерален компонент на костите. Те могат да бъдат направени също и от биоактивно стъкло.
В нашата практика ние предпочитаме винаги когато има възможност да използваме изцяло автогенна кост или смес от автогенна и изкуствена кост (ксенографт или алографт). Така се получават най-добри и предсказуеми резултати.
Успешното костозаместване освен костния материал много често изисква използването на колагенови или/и титаниеви мембрани и допълнителни стабилизиращи средства. Основната цел на тези допълнителни средства е да се осигури място и стабилност на костния материал за успешно заздравяване и интегриране.
Заздравителния процес след такива намеси(интегрирането и образуването на нова кост) е около 4-6 месеца.
Освен присаждане на кост много често се налага модификация на меките тъкани.
С тези намеси се цели подобряване на количеството и качеството на меките тъкани около имлантите. (Тези намеси често се използват и за корекция на меките тъкани около естествени зъби)
Най- често използвания метод е взимането на мекотъканна присадка(в различна дебелина) от небцето.
Взетия материал се пришива в подходящо приготвения участък, където е нужна корекцията.
Заздравителние процес след тези намеси е от 3-6 седмици